Калина Стефанова и Катина Клявкова

Калина Стефанова – дългогодишен радио и телевизионен водещ.  Във всичко и винаги  е следвала пътя на щастието, себеопознаването, обичането и откриването на света. Носи дълбоката увереност, че можем да живеем в мир и хармония, със себе си и другите.

„Цял живот се уча да чувам – себе си, отвъд гласовете на другите и другия, чисто без моите пригласяния. Професията в медии ме научи, че каквото и да казваш, както и да го показваш, до хората стига само това,  което са способни да чуят и видят……Когато , обаче преминем границите на собствените си рамки-мисли, думи, поведение…. има едно безкрайно поле на чуване на сърцата….там е мир и любов.Всеки може да живее там. В него ви каним. Познавам чистото пространство. Абсолютно естествено се срещнах с медиацията.“

 

Катина Клявкова е медиатор, изследовател на И-то в човешките отношения. Живее свободата да бъде
себе си. Служи в работата си-мисия любима, едновременно нежно и уверено. И си носи закалката на първопроходец за медиацията в България, вярвайки безотказно в партньорското предоговаряне – за настоящия момент и за взаимно благо. Когато създава Аха!я и Център за медиация „Партньорски взаимоотношения”, то е, за да има нова форма и среда за срещане. Катина не е от хората, които влагат енергия в това да държи имидж, за да я харесват, да продаде или конкурира. Тя споделя всичко, с което разполага, в свободно пространство за равностоен диалог. Пътува да обича J. Обича да пътува. J Наскоро я изненадаха като я похвалиха и в България за нейната висока успеваемост от 87% и над 900 устойчиви win-win споразумения с почетния знак за професионални постижения и активна дейност на Съюза на юристите и Националната асоциация на медиаторите. Може да бъде полезна за win-win споразумения в областта на: семейните отношения, отношенията в училище, на работното място и в бизнеса. www.ahaya.bg; www.mediationtea.com

Когато се чуваме … или за портокала и личното щастие

 

Случва ли ви се да спорите – с партньора, с децата, с родителите, с началниците, с подчинените, с учреждения…… все с някого, все някога? А кой побеждава в спора? По-силният? Или „правият“? Кой решава? А кой е доволен от това? Щастлив ли си, когато друг е нещастен? И друг път разменят ли се ролите? Сега кой е щастлив и кой нещастен? И до кога така….? Възможно ли е в спора, не просто да се “ражда истината“ на „победителя”, а равнопоставено да срещаме своята истина с истината на другите? Възможно ли е да кажем наистина какво искаме, да чуем другия какво наистина иска…… можем ли след спор да заживеем в полето на неподозираните, но съществуващи и намерени възможности и всички да сме доволни?…… Има ли реален, практичен мир – със себе си, с другите…. По-доволни ли сме, когато и ние сме добре и другите са добре? И как е възможно това? Възможно е! Каним ви в приятно време за следобеден чай и в пространство с мед и обич и смисъл и смях и каквото още дойде…. и портокал!

Share